HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
ГЛОБAЛИЗЪМ  И  РЕГИОНАЛИЗЪМ
КИРИЛ КЕРТИКОВ
Европеизация  или  "циганизация" на България?
5. Конфликтогенни “зони и траектории” в условията на пазарна икономика и демокрация
 В  условията  на пазарна икономика и в частност на осъществената реституция българските роми се оказаха най-ощетени. Сериозни техни изследователи дословно твърдят: “Реституцията на земята засегна особено тежко ромите. До началото на преходния период  около половината от тях работеха в сферата на кооперирането селско стопанство. С връщането на земята на бившите собственици и разрушаването на кооперативните стопанства мнозинството от ромите, живеещи в селата, остана без поминък.” [31] При опит за осъществяване на работен “синтез” би могло да се констатира:
А. Българските роми  поради ниския си образователен статус се оказват най-депремираната етническа общност в страната. Те са първите, които в условията на приватизация, изолация и ликвидация на държавни предприятия остават безработни. 
Б. Принудени, за да оцелеят физически, за да се адаптират към жестоките механизми на пазарната икономика, те се включват в различните сектори на “черната “ и на “сивата” икономика, (описани в горното изложение). Тази им, по същество асоциална активност среща съпротива от останалите етнически общности и поражда ксенофобски настроения.
В. Ситуацията се “нагнетява” допълнително и от изключителната, а по-скоро демонстративна загриженост на задгранични неправителствени (фондации и др.) организации [32], които – реално или привидно проявяват изключителна загриженост за безработицата, бездомността, безперспективността на българските роми, без да я съотнасят спрямо идентичната съдба на всички останали българи. У последните зрее ропот. На всекидневно равнище формулировката му е: ”С какво циганите са по-добри от всички нас, щото отново да бъдат “привилигировани”, а ние – отново дискриминирани?!”…
 Тази ситуация поражда нови ксенофобски настроения. И навежда на извода: задграничното толериране на българските роми има бумерангов за тях ефект – тя малко помага за решаването на ромските проблеми, ала много съдейства за имплициране на циганофобски настроения…
Г. Прочее, задграничната изключителна (или по-точно: демонстративна) загриженост за българските роми изобщо (“ан блок”), е съмнителна и опасна и по още няколко причини.
 Първо, не всички роми в България са под прага на бедността. Фактически относителните дялове на богатите и на бедните цигани са приблизително съответстващи на разпределенията в цялото общество – около пет процента благоденстващи и почти всички останали – мизерстващи.
 Второ, колкото и условно да е политическото деление в цялото общество (в т. ч. и сред циганите) на “ляво” и “дясно” ориентирани, фактите са налице – и сред ромите вече се формира политическата дихотомия  “ляво – дясно” (на примера на политическите им партии “Евролевица” – “Свободна България”). Което означава, че задграничните им “доброжелатели” следва да отчетат този факт. Защото ако го пренебрегнат и продължат опитите си за изкуствена консолидация на ромската общност, - въпреки вътрешната й икономическа и политическа диференциация, това би означавало да се осъществи опит за конфронтация на ромската общност на цялото българско общество. Или иначе казано: за вторична “етнизация” на политическото противоборство в страната.
Опитите отвън да бъдат “обединени” ромите срещу “лошите” българи и срещу българските турци са опасни. Главно за самите роми. Те вещаят етническа конфронтация.
Д. Изключителният алтруизъм на западноевропейски неправителствени и др. организации и институции спрямо битността на българските цигани предизвиква известни подозрения спрямо действителната им добронамереност. Български интелектуалци лансират постановката (изобщо неподозирана от задгранични изследователи [33]), че тази прекомерна загриженост е по-скоро загриженост за самосъхранение. Хипотезата е, че западноевропейците се опасяват от евентуално “нахлуване” на тяхна територия на неграмотни, криминогенни, асоциални като поведение ромски “тълпи”, които биха усложнили установения там демократичен ред. И в този смисъл предприемат привидно превантивни “алтруистични” мероприятия, за да предотвратят евентуален подобен наплив.
Смисълът е “циганията” на балканските страни (и в частност на България) да бъде локализирана на традиционните територии, а не да бъде “изнесена” на Запад. А специалният интерес към България се дължи на обстоятелството, че броят на ромите тук като относителен дял спрямо останалото население е изключително висок и непрестанно нараства. (Вж. приведените данни от статистически изследвания – б. а.)
Е. Съществува и тенденция, при която българските цигани като че ли никога няма да бъдат “достигнати” от страна на останалите етнически общности – българи, български турци и др. Става дума за тяхната раждаемост. Серия от изследвания, както представителни, така и изчерпателни (статистически) доказват съществени различия в коефициента на раждаемост – той е приблизително 3,9 за едно ромско семейство [34], срещу съответно 1,7 за българите и приблизително 2,2 за българските турци [35].
Ж. Между всички негативни последствия от пазарната икономика в България е и “рекапсулирането” на българските цигани (роми), и по-конкретно тяхната “гетовизация”.Социалистическата държава водеше политика на “разселване” на ромите, като изрично министерско постановление повеляваше във всички новопостроени блокове във всеки партерен етаж да се отделя поне един апартамент за ромско семейство. Находчиви предприемачи в условията на демокрация и пазарна икономика изкупиха на безценица придобитите от ромите при социализма апартаменти и по този начин ги върнаха отново в някогашните им “гета”. В масмедиите и в отделни научни публикации упорито се интерпретират главно два между десетките случаи на “гетовизация” – кварталите “Факултета” (в София) и “Столипиново” (в Пловдив) [36]. Тези два квартала обаче представляват само синтезирана картина на едно повсеместно след 1990 г. негативно социално явление – масовата “регетовизация” на част от ромското население. На пръв поглед парадоксално, но реално факт е, че задгранични неправителствени организации чрез опитите си за инвестиране в изграждането на ромски жилища стимулират именно тази тенденция на “капсулация” и “гетовизация”…
Очертава се изводът, че – първо, българската държава при трансформацията й към демокрация и пазарна икономика няма изградена стратегия за интеграцията на ромите [37]; второ, задграничните неправителствени и други институции с дейността си предизвикват по същество дезинтеграция: действията им имплицират вторична капсулация и в частност “гетовизация” на ромското население.
Липсата на координираност между задграничните институции и българската държава поражда допълнителни социални напрежения. Безработните етнически българи, българските турци, респ. потомците на ислямизираните българи (т.нар. “помаци”), както вече бе изтъкнато, не проумяват изключителната загриженост на задграничните институции спрямо ромите и ги интерпретират като нова – специфична “постсоциалистическа” форма на “привилегии” спрямо тях.
Зрее социално напрежение, изразяващо се на първо време във нови форми на ксенофобски (в смисъл на“циганофобски”) настроения. При липсата на синхронизация между задграничните организации и българска държава те могат да прерастнат включително и в етнически конфликт…
З. Няма съмнение, че кризата в ромската общност представлява следствие и “отражение” на общата криза в обществото [38].  Аналогични процеси се интерпретират от Р. Мъртън така: “състояние на социално-икономическите структури, което възниква в периоди на ускорена социална промяна, когато социално системните процеси, засилващи социалната интеграция намаляват по сила и значение…Това състояние на аномия е свързано с големи трудности в индивидуалната адаптация, резултиращи в загуба на обща социална ориентация, развитие на усещане за несигурност и маргинализация, неконтролируеми повишени очаквания, усещане за относителна депривация и поставяне под въпрос легитимността на сърцевинните социални ценности”. [39]
И. Циганите в Европа, и в частност на Балканите (и специално в България) са обект на “ухажвания” от безбройни задгранични неправителствени и др. организации, включително и на съответни комисии към ООН и на Съвета на Европа . (Вж. предходното изложение – б.а.) Тази изключителна загриженост поражда негативна нагласа сред етническите българи, сред българските турци и др. етнически общности в страната.
Все по-устойчиво в българското обществено съзнание се налага постановката, че “вторичната циганизация” на ромите в България може да се превърне в своеобразен “еталон” за циганизация и на цялата нация.
В него все по-често се дискутира проблема: как да бъде предотвратена “циганизацията” на България - като демографски проблем, като стил и като начин на живот?…
Става дума за “циганизация”, разбирана като безработица; кражби; просия; проституция; наркомания и наркопласьорство; нелегален хазарт; безграмотност; липса на достъп до медицинско обслужване; физическо и др. форми на насилие над личността; бездомност; липса на отопление и осветление; на елементарни битови съоръжения и условия за живот; на нарастваща мизерия; на тотална криминогенна обстановка и пр., специфични за ромското население характеристики на ежедневен живот.
Европеизация (на думи) или “циганизация” (на дело) – тази е според българската общественост дилемата пред България в условията на преход към пазарна икономика.
6. Етнофобиите – реални и мними
При тоталитаризма бе внушена страховата психоза, че при развиващата се етно-демографска ситуация в недалечна перспектива предстои етническа “инверсия”, при която относителният дял на българските турци и на циганите ще превиши дела на етническите българи. 
Излишни (тогавашни) опасения: абсолютният брой и относителният дял на българските турци през последното десетилетие се съхранява в стойности, аналогични на дела на етническите българи.
И реалната опасност – (№ 1) е съвсем друга: през последното десетилетие намалява не просто и не само броят на етническите българи - като шагренова кожа неудържимо и неумолимо се “свива” цялата българска нация. 
България е водила серия войни – Сръбско-българска, балкански, Първа и Втора световни. По бойните полета е дала стотици хиляди свидни жертви. Но за пръв път едва през 1997 г. нейната статистика отчита явлението “депопулация”, т.е. драстично намаляване на съвкупното народонаселение.
Графика № 1 [40]. 
Очевидно е, че след 1989 г. нараства смъртността на населението; намалява раждаемостта му; “катастрофира” естественият му прираст. Като се прибави и емиграцията на около 600 – 800 хиляди млади хора, които “депортираха” (т.е. изнесоха) раждаемостта в незнайна чужбина, картината придобива наистина апокалипсистични измерения.
Таблица № 4
Ръст (увеличение и намаление) на българското население [41] [42]
Години на 
преброявания 
брой
1887
3 154 375
1910
4 337 513
1926
5 478 741
1934
6 077 939
1946
7 029 349
1965
8 227 766
1975
8 727 771
1985
8 948 649
1992
8 487 317
2001
7 973 671

Опасност № 2 (на фона на безпрецедентния за България демографски срив ) е не толкова “количествена”, а преди всичко качествена. Защото същевременно нараства дела на тази част от българското (разбирай – ромското) население, която в условията на пазарна икономика е, първо, продължително безработна. Второ, натоварва държавата чрез перманентни социални помощи. Трето, традиционно е полу или изобщо безграмотна. И за съжаление няма “афинитет “ към ограмотяване.

Таблица № 5 [43
Образователна структура на трудоспособното население от различните етнически общности (в %) 
Степен на образование
българи 
бълг. турци 
роми
Висше и полувисше 
Средно и средно специално 
Основно 
Начално
Неграмотни 
20,2 
54,0 
22,6 
 3,0 
0,2
2,0
24,6
 55,0 
16,0
2,3
0,9
7,8
46,2
36,7
8,5
При тези условия (като участващи главно в спомагателни производствени дейности) ромите се оказаха между първите освободени от работа.
         Таблица № 6
Относителни дялове на безработните по етнически признак [44]
Години
българи 
турци
роми 
1993
8,9
19,8
50,0
1994
10,1 
31,5
53,8
1995
11,3 
31,0
69,6
Забележка: Сумата е под 100 %, защото са изключени останалите етнически общности (б.а.)
Опасност № 3 е ксенофобията, спрямо българските цигани (роми).
Негативният статус на българските роми (неконтролируема раждаемост; необразованост; натоварване на държавата с непропопорционално разпределени в тяхна полза социални помощи; преференциалната загриженост на задгранични институции спрямо тяхната съдба и просперитет и пр.) имплицират в останалото население обструкционизъм, достигащ в отделни случаи степен на ксенофобия.
___________

  31. Томова, Илона. Родопите през 90-те: състояние и тенденции на развитие, Архив на ИС към БАН, С., 1998, С. 76.Э
  32. Вж. Напр. Световната организация “Романо Юнион”  (Справка: в. “24 часа”, 29 юни  1993 г. – б. а.) Э
  33. Вж. напр. Eror Anar, Report on Gypsies, CSCE Seminar, “La Dimension Humaine de la situation de Roms, W., 1994. Э
  34. Вж. резултати от представителното емпирично социологическо изследване “Родопите през- 90-те години”, (проведено през 1997 г.) Э
  35. Като доказателство вж. Резултати от последното преброяване на населението – 2001 г. Национален статистически институт,  (Двупроцентна извадка) Э
  36. Вж. Бодурска, Цецка. Живот в етнически квартал. В сб. “Иван Хаджийски и предизвикателствата на новото време”, С., 1999, ИК “АЛЯ”,  Съст. и редактор М. Драганов, с. 106 – 115. Э
  37. Вж. Минев, Духомир, Цит. съч. , с. 56 –60 (б.а .) Э
  38. Вж. Минев, Духомир, Социална интеграция на ромите., С., 2000, с. 4. Э
  39. Меrton, R. Forward in: Comparative Anomie Research, Hidden Bariers-Hidden Potential for Social Development, Peter Atteslander, Bettina Gransow and Ihon Western, Ashdate Publishing Ltd, England, 1999. Э
  40. Графиката е от сайта на Националния статистически институт: Статистика на населението. Э
  41. Национален статистически институт. Демографска характеристика на България. С., 1993. Э
  42. Национален статистически институт. С., 2001. Резултати от преброяването към 1 март 2001 г. (Двупроцентна  извадка)  Э
  43. Източник: България – 1997: Развитието на човека. Съст. и ред. Н.Генов. Данните са за 1992 г. (б. а). Э
  44. Масовата безработица при трансформирането на икономиката, С., 1995.

Ю
 
назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 напред