HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
ГЛОБAЛИЗЪМ  И  РЕГИОНАЛИЗЪМ
КИРИЛ КЕРТИКОВ
Европеизация  или  "циганизация" на България?
За съжаление по някои от показателите, (напр. “крадливост”) общественото мнение се препотвърждава от редица представителни изследвания, както и от официални източници. На директно зададен въпрос “опасни ли са ромите за вашата сигурност?” столичани през 2000 г. отговарят (в проценти) така [45]: 
Фигура № 1
Като се изключи позицията “неотговорили”, очевидно е, че над 50 на сто от респондентите се опасяват от евентуални асоциални прояви на ромите (вж. отговор “донякъде”), близо 30 на сто са сериозно обезпокоени, и едва по-малко от 20 процента са категорични чрез отрицателен отговор. (“не”).
Серия от официални публикации [46], отразяват растящата криминогенност  изобщо в страната и в частност особено сред ромското население. Сериозен изследовател на престъпността в страната [47],  изнася впечатляваща по етнически признак информация:
Фигура № 2
Криминална активност по етнически групи при разкритите грабежи през 2000 г.
/на 100 000 от съответния етнос/
.
Фигура № 3
Криминална активност по етнически групи при разкритите взломни кражби през 2000 г.
/на 100 000 от съответния етнос/
.
Фигура № 4
Криминална активност по етнически групи при разкритите джебчийски кражби през 2000 г.
/на 100 000 от съответния етнос/
.
Горните данни са набрани и приведени в графичен вид от А. Мантарова, която коректно предупреждава за необходимостта от внимателната им интерпретация (б.а.).
Безспорно е обаче, че в обществото се формира и утвърждава съзнание за връзка между престъпността и определен етнос. Още повече, че при престъпленията, спрямо които масовото съзнание е най-чувствително различията в криминалната активност на отделните етнически групи са особено драстични. (В смисъл, че ромите “водят” всички класации – б. а.) 
РЕЗЮМЕ
А. В условията на социализма българските цигани претърпяха противоречиво развитие.
От една страна, те бяха една от първите жертви на наречения по-късно т. нар. “възродителен процес”, т.е. на голяма част между тях бяха насилствено сменени турско-арабските им с нови имена [48]. Любопитни са две обстоятелства. Първото - т. нар. “възстановени” имена в контекста на съществуващата “българска именна система” в много от случаите бяха всъщност западноевропейски (напр. Силвия, Антоанета, Мариета и пр.) И второто, (особено интересно) -  в условията на етническа демократизация по-голямата част от преименуваните роми, за разлика от българските турци и от потомците на ислямизираните българи (т. нар. “помаци”) не само съхраниха насилствено сменените им имена, но нещо по-вече: голяма част от тях именуват новородените с нетрадиционни за ромската общност “модерни” имена. Симптоматичен е напр. фактът, че при преброяването на населението и жилищния фонд през 1992 г. почти всеки втори етнически циганин е предпочел  да се самоидентифицира като етнически българин. Като цигани тогава се самоопределят 287,732 души, докато екстраполацията на тяхната общност по експертни оценки и изследователски проучвания сочи цифрата 580 - 590,000. [49
На второ място, тоталитарният социализъм принуди голяма част от ромите да преминат от номадски към застоен начин на живот. (Няма никакво съмнение, че това насилие е с позитивна насоченост: то съответства на тенденциите на урбанизиран, на модерен начин на живот [50].) 
Трето, социалистическата държава предприема и изрични грижи за жилищното устройване на ромското население. Специален нормативен акт регламентира задължението във всеки новопостроен жилищен блок във всеки вход да бъде задължително настанявано и по едно циганско семейство.
Четвърто, в контекста на тогавашната концепция за пълна ликвидация на безработицата бе почти стопроцентново трудоустроено и целокупното циганско население.
Пето, българските роми не просто получиха достъп, но бяха и чрез серия от държавни мероприятия включени в здравеопазването (в т.ч. и в здравната профилактика). 
Шесто, държавата положи изключителни грижи за ограмотяването на подрастващите и предостави някои предимства, (неоснователно окачествявани като “привилегии”) за издигане на образователното равнище на тази етническа общност. 

 Б. В условията на демокрация и пазарна икономика българските цигани (роми) се изправиха пред особено трудни, в известен смисъл – нерешими проблеми.
1.  Обществеността все още трудно осъзнава, че става дума не просто за “цигански”, а напротив, - за исконно български противоречия. (Напр. в условията на неуправляема трансформация на обществото неграмотността (или полуграмотността) на ромите представляват перспективата за голяма част от цялото българско население. Очертава се тъжна перспектива: традиционно ученолюбивата българска младеж при налаганите й пазарни и псевдопазарни условия за образование да бъде принудена да остане недообразована; да се превърне в евтин слугинаж на чужди (често по-ниско образовани от нея) задгранични “инвеститори”.
Тази перспектива представлява също аспект на дилемата “европеизация или циганизация?”…
 И проблемът, очевидно е как неграмотността, безработицата, асоциалното поведение на част от ромското население у нас (днес) да не се превърне в негативен “прототип” (“модел”) за съществуване на останалите българи (утре)?…
2. Хетерогенната по етно-конфесионалната си структура и териториално дисперсно разпределена в страната ромска общност няма изградена “солидарна” стратегия за адаптация. От една страна, общността продължава да възпроизвежда някогашната си структура на цигано-говорящи групи (т. нар. “хорохая”, “лахоря” и др.) и на турскоговорящи, по същество турчеещи се роми – т. нар. “чаларе” [51].
 От друга страна, етнокултурната самоидентификация на това население приема противоречиви измерения: част от него продължава да се турчее; друга, - да се “романизира” конюнктурно в условията на международни привилегии; трета да се самоосъзнава като български граждани, включително и по етническия си произход. Българската статистика не отчита визираните различия.Тя продължава да интерпретира общността по признаците етническо самоопределение, майчин език и религиозна принадлежност [52]. 
3. Макар и заслужаващи специално внимание, конституираните в условията на етническа демократизация ромски етно-политически и етно-културни структури [53], въпреки изричните усилия на повечето между тях, въпреки добронамереността на оказваната им помощ от задгранични неправителствени и др. организации, се оказват безпомощни за справяне с предизвикателствата на пазарната икономика и в частност с имплицираната от нея непрестанно растяща безработица.
4. В медийното пространство (анализирано на равнище ежедневници и електронни издания) се очертават тъжни констатации:
- Задграничните доброжелатели спрямо българските роми имат повече демонстративен (в известен смисъл дори атрактивен), ала не достатъчно ефективен характер;
- Проведените от тях т. нар. “пилотни проекти” са в основни линии позитивни, ала те обхващат само незначителни сегменти от ромската общност в страната;
-  Отделни изследователи изразяват съмнение в действителната хуманитарност на тези задгранични проекти. Те лансират постановката, че извънредната загриженост спрямо българските роми е резултат не на реален алтруизъм, а преди всичко на опасения от Западна Европа срещу възможна мощна циганска емигрантска вълна на Запад, която допълнително ще усложни емигрантския проблем там, при това с нюанси на нежелана “циганизация”;.
- През последното десетилетие опитите за решаване на зреещия “ромски” конфликт на правителствено равнище в България се осъществяват мудно, въпреки демонстрираната загриженост на няколко последователни министерски кабинети.

Кардиналният извод (представен като работна хипотеза) би могъл да бъде формулиран, както следва:
1. В условията на демокрация българските роми са обективно подложени на тотална маргинализация;
2. Абдикацията на държавата спрямо техните проблеми (трудова заетост и безработица, здравеопазване, затруднен достъп до образование и пр. не се различава принципно спрямо дезинтересоваността й относно останалото население;
3. Показната загриженост на задгранични неправителствени и др. организации засилва ксенофобските настроения спрямо ромската общност в страната, без по принцип да решава реалните й проблеми;
4. Това обстоятелство нагнетява допълнително зреещия потенциален етнически конфликт между ромите и останалото население в страната;
5. Асоциалното поведение на част от ромската общност (обусловено от досегашния тип “преход към демокрация и пазарна икономика”) ако не бъде най-после коригирано на държавно равнище може да се превърне в своеобразен “еталон” за “циганизация” на цялата българска нация …

_________________
  45. Изследването е проведено на община София през 2000 г. под ръководството на проф. Д.ф.н Н. Генов.   Представително е за общината. Резултатите от него се анализират от ст. н.с. д.-р Анна Мантарома (б. а.). Э
  46. Анализ на регистрираната и наказаната престъпност през 1998 г. (1999) София. Върховна касационна прокуратура.
 Анализ на регистрираната и наказаната престъпност през 1999г. (2000) София: Върховна касационна прокуратура.
 Анализ на регистрираната и наказаната престъпност през 2000г. (2001) София: Върховна касационна прокуратура.
 България 1995. Развитието на човека. (1995) София: Национално и глобално развитие.; КИТАНОВ, К., Кр. ЙОТОВ. (1999) Наркопрестъпността – разпространение и превенция. София:НИИКК.;Корупция и контрабанда: мониторинг и превенция. (2000) София: Център за изследване на демокрацията.; МАНТАРОВА, А. (2000)  Престъпност и социална трансформация. София: Издателство на Института по социология.; Общественото мнение 1998. (1999) София: Бюлетин на НЦИОМ.; Престъпността в Република България през 1996 година. (1997) София: Главна прокуратура на Република България. Э
  47. Вж. Мантарова, Анна, България и Македония и предизвикателствата на престъпността. В сб. “България – Македония: предизвикателства на промените”, С. 2001, Съст. и ред. К. Кертиков, Издателство на Института по социология при БАН. Э
  48. В предходното изложение са цитирани проведените кампании, включително и нормативните документи, чрез които са обезпечени (б.а.) Э
  49. Томова, Илона. “Роми”. В: “Общности и идентичности в България”. Съст. А. Кръстева, С., 1998, Э
  50. Вж. Известия на Министерския съвет. Бр. 104. Извлечение от Постановление № 258 на МС от 17.12.1958 за уреждане на въпроса с циганското население в България. Э
  51. Вж. Кючуков, Христо. Занаятите на турските цигани от Североизточна България. В: Аспекти на етнокултурната ситуация в България и на Балканите. С., 1992, с. 99. Э
  52. Вж. Резултати от двупроцентовата извадка от преброяването на населението към 1 март 2001 г. Национален статистически институт, С., 2001 г. Интернет издание, таблици №№ 1, 2, 3, 4, 5 (б. а.). Э
  53. Вж. Кертиков, Кирил. Етноцентристки структури и процеси в България. В: Метаморфози на властта, С, 1995.Э
 
назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 напред