HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
..
ЕМПИРИЧНИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Институт по Социология на БАН
София
Етнокултурна идентичност и поведенчески модели 
(зрелостниците от Пиринския край) 
.
Balkans'21 / volume 3 - 2003
ст.н.с. Таня Неделчева:
ЕТНОКУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ
ст.н.с. Нина Пехливанова:
КОМУНИКАТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ И ЕТНОКУЛТУРНО СВОЕОБРАЗИЕ
проф. Минчо Драганов:
ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТРУДОВА РЕАЛИЗАЦИЯ
Нина Пехливанова
КОМУНИКАТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ И ЕТНОКУЛТУРНО СВОЕОБРАЗИЕ

Заедно с променящите се социални отношения и обогатяването на формите за общуване (директно и опосредено) се появява потребността от избор на нови образци на комуникативно действие и трансформация на поведенческите модели. В случая заслужава внимание научното интерпретиране на комуникацията като социално поведение (Ю.Хабермас, Р.Буркарт, З.Бауман, Ъ.Гофман, Г.Малецке и др.), според което решаващо за социалния характер на начините на поведение е обстоятелството, че съществуват “поведенчески ходове”, посредством които индивидите действат съвместно, но има и такива, които ги насочват един срещу друг, защото комуникативното действие е целенасочено избрано съобразно поведението на другите, и от своя страна влияе върху конкретното поведение на другите. В този смисъл индивидуалните поведенчески модели са взаимно обусловени от реалните взаимодействия и реалния жизнен свят на човека и притежават конкретни комуникативно-поведенчески измерения: добре осмислени, съзнателно приети и целенасочено изразени в общуването на индивида, без да е елиминирана възможността за идентификация с определена общност, за която имат кодово значение. Те доказват своя социокултурен характер и обусловеност от равнището на личностната социализация, представяйки многообразието от културни ценности, социални норми, стандартизирани правила-обноски и т.н., характерни за културата на обществото и от елементи на “овсекидневената” култура на дадена етническа общност. Социокултурната обусловеност, стандартно-нормативното измерение, осъзнатият ценностно-ориентировъчен смисъл, разбираемостта на лингвистичните и паралингвистичните форми от общуващите хора, целенасочеността в избора на индивидуален стил на личностна изява са едни от съществените характеристики на комуникативно-поведенческите модели.

Семейна идентичност и поведенчески модели

Готовността на зрелостниците за промени в семейната идентификация и търсенето на нови перспективни опорни точки в новооформящата се идентичност беше констатирана още през 1998 г. На преден план се открои осъзнатият стремеж към самостоятелност, към индивидуализация и личностна реализация в измеренията на настоящето и бъдещето. На границата между юношеството и зрелостта, готовността за промени в личностната идентичност и жизнените стратегии е най-висока и протичащите трансформации имат перспективно-иновационен характер. Неслучайно А.Гидънс, Е.Ериксън, З.Бауман и др. акцентират върху “променената идентичност” и нейното конструиране, характерно най-вече за този възрастов период, като част от процеса на свързване на личната и социалната промяна.. Ето защо семейното влияние върху създаването на определени поведенчески модели не може да бъде изследвано, без да бъде поставен проблемът за индивидуалния избор и самоопределяне на младия човек при сега съществуващите алтернативи за участие в живота на обществото. Това е един от основните проблеми, който вълнува завършващите училище, защото религиозната и етническата принадлежност губят своето решаващо влияние върху поведението и жизнените стратегии. Основателно възниква въпросът: има ли криза в семейната идентичност на зрелостниците или това са естествени трансформации, породени от осъзнаването на актуализираната взаимовръзка със социалната реалност, изискваща нов избор?

Според анализираните данни, сега съществува преосмисляне на семейната идентичност - търсят се нейните по-перспективни, по-прагматично насочени конструкти. Затруднената пазарна икономика, социалната диференциация, девалвацията на старите и хаосът на новите престижни ценности се оказват фактори, които ускоряват прекъсването на семейната идентичност и снижават възрастовите граници за самоопределяне и автономно поведение. Различите представи за личен просперитет и престижни ценности предполагат и диференциация в самоопределянето и самосъзнанието на индивида върху основата както на етнически, така и на чисто човешки различия в стила на живот, но преди всичко - в готовността за промяна.

Таблица 1. Съответствие на семейните ценности и норми на поведениена изискванията
на съвременния живот (според зрелостниците, в проценти)

Степен на съответствие
1998
2002
Напълносъответстват
37,5
44,9
Отчасти съответстват
58,1
53,9
Несъответстват
4,4
1,2

Преценката, дадена от зрелостниците представя степента на адекватност между ценностно-нормативните характеристики на семейството и реалните изисквания на живота. Тя е показател: за преосмисляне на преобладаващото несъответствие между притежаваните от семейството ценности и поведенчески норми, от една страна, а от друга - конкретните жизнени реалии; за разминаване в ценностите и жизнените стратегии на двете поколения; за ускорени трансформации в семейната идентификация при снижено родителско влияние. Семейната социализация постепенно започва да отстъпва и да губи приоритетни позиции пред по-бързата или по-бавна социалнопсихична адаптация на младите хора към съществуващите нови поведенчески еталони, образци, стандарти, които от своя страна обуславят промените във възприемането и осмислянето на случващото се в собствения житейски път и в живота на обществото. Например, за зрелосниците съвместният труд на полето и в домакинството вече не е перспективна интегрираща връзка със семейството, докато задоволената потребност от компютърно общуване вкъщи се оказва един нов фактор, подкрепящ родителския имидж.

Социалният статус, по-точно - финансово-имущественият статус на родителите отново (в сравнение с 1998г.) е съществен критерий за приобщеност към фамилната среда. Може определено да се говори за съществуващ прагматизъм в мисленето на зрелостниците и наличие на прагматична скала за оценка, когато става въпрос за стабилното семейство. Материалното благосъстояние и свързаният с тях спокоен и престижен начин на живот снижават несъответствието в ценностите на двете поколения. Колкото зрелостниците живеят по-комфортно и без финансови притеснения, толкова ценностното съответствие с родителите е по-преобладаващо. Това се отразява върху стила на живот на семейството, който постепенно се утвърждава като еталон за просперитет с нови образци на конформно и консумативно поведение. Същевременно тук се потвърждава известната и от други изследвания взаимовръзка: в период на социална нестабилност културата на бедността/на страха се характеризира с търсене на сигурност в семейството. Затова не е парадоксално, че 62.5% от мизерстващите ученици са съпричастни към семейните ценности и поведенчески стереотипи.

Най-съществените интегриращи характеристики на взаимовръзката между родители и деца са: взаимната обич; съвместните празници, традиции и обичаи (които придобиват още по-съществено значение); материалната зависимост (с тенденция да нараства); дължимото уважение към родителите, общата религия и език, комфорта и удобствата, които притежава дома.

Таблица 2. Интегриращи компоненти във връзката между зрелостниците и семейството: 
етнокултурни специфики (в проценти)

Интегриращи компоненти
Българи
Турци
Българи-мюсюлмани
Взаимна обич
90,2
81,8
92,3
Празници,традиции,обичаи
51,7
63,6
44,2
Материална зависимост
47,0
18,2
48,1
Уважение по задължение
31,6
18,2
43,5
Религия и език
17,7
18,2
42,3
Комфорт и удобства 
17,3
54,5
6,7
Семеен бизнес
4,7
9,1
1,9
Отчуждение
0,9
-
1,0

Независимо от трансформациите в идентичността, връзката с родителите е емоционално здрава и се поддържа главно от традициите, обичаите, празниците (т.е.от нейната конкретна етнокултурна детерминираност) и от материалната зависимост (т.е. от социално-икономическата й обусловеност). С други думи - културата на етноса и културата на бедността/богатството детерминират социализиращитевъзможности на семейната среда; те стимулират процеса на самоопределяне на младия човек и промените в семейната идентичност.

Модели на поведение в педагогическото общуване

Етническото своеобразие на населението в Пиринския регион поставя специфични проблеми пред педагогическото общуване. Младите хора все по-настоятелно изискват да бъде зачетено тяхното лично достойнство, а авторитетът на преподавателя продължава да е изправен пред сериозни изпитания. Взискателният учител, учителят-педант отново (както и през 1998 г.) не е предпочитан партньор от 98.7% от зрелостниците. Толерантността и уважителното отношение, притежаваните привлекателни характерологични особености и създаваната оптимистично-ведра атмосфера, оценяването на учениците според достойнствата, без да се влияят от етническата им принадлежност, определят предпочитанията към конкретен стил на поведение на учителя. От съществено значение се оказа добре обмислената поведенческа стратегия на педагога, която предполага: култура и индивидуален стил на поведение в отношенията, тактичност и поведенчески етикет.

Таблица 3. Предпочитания към поведенческия стил и качества на учителите според религиозна принадлежност на зрелостниците (в проценти)

 
Християни
Мюсюлмани
Толерантни и уважават личността на ученика
56,3
65,2
Чувство за хумор, добронастроение, дружелюбни
60,0
47,0
Справедливи и оценяват учениците по достойнство
55,4
59,1
С висока обща и професионална култура 
45,3
20,0
Отзивчиви и готови да помогнат на всички ученици
29,1
52,2
Общителни и умеят да водят диалог
21,0
16,5
Млади 
18,8
4,3
Могат да преодоляват междуетнически конфликти
2,0
4,3
Взискателни и педантични
1,3
1,7

Познаването и отчитането на етнокултурното и етнопсихичното своеобразие на зрелостниците е от съществено значение за преодоляване на негативното влияние на редица етнически стереотипи и предразсъдъци. Защото е факт, че съществуващите колизии в отношенията между ученици и педагози се задълбочават. Но в случая по-същественото е, че непрекъснато се създават нови поведенчески модели в педагогическото общуване. Те се отличават, в сравнение с изминалите четири години, с по-голяма толерантност и съгласуваност, с по-ясно изразена лична позиция и сходна гледна точка при възприемането на информацията, с уважение на чуждата религиозна принадлежност, с по-голяма вътрешна освободеност при изразяване на личното мнение и отстояване на жизнената стратегия.

Таблица 4. Най-често срещани трудности/психични бариери от зрелостниците в общуването с учителите:
(ранжирани са според значимостта им за зрелостниците - 2002г., в проценти)

 
1998
2002
Грубо изискване, без да се зачита мнението на ученика
73,7
71,5
Неясен и/или скучен език на учителя
25,8
45,3
Недоверие и отчуждение
41,1
41,3
Консерватизъм и ограниченост на възгледите
41,5
33,2
Пренебрежение към учениците от другите етнически общности
10,6
13,8
Неумение на учителя да разрешава междуетнически конфликти
10,8
10,8
Изразяване на политически пристрастия
6,3
7,5
Изповядване на друга религия
3,9
2,3

Авторитарният поведенчески стил на учителя дистанцира близо три четвърти от зрелостниците, което означава, че педагогическото общуване е смутено от социалнопсихични бариери, които възпрепятстват взаимното разбиране и доверие. Потвърждава се констатираната тенденция през 1998 г.: етнокултурното различие не е проблем във и за всекидневните взаимодействия с другите. Само 9.0% от анкетираните са убедени, че етническата принадлежност е от съществено значение за отношението на другите към тях; 30.9% твърдят, че нейното влияние е епизодично, а според 20.2% тя изобщо не е определящ фактор. Зрелостниците имат приятели от всички етнически общности. При техния избор от най-съществено значение се оказват: взаимното разбиране и взаимната опора, т.е. поведението-съпреживяване (91.8%); толерантността (56.4%); общите интереси (45.8%); доказаните в съвместния живот нравствени качества (45.4%). Във всекидневието над половината от анкетираните уважават и зачитат празниците на другите, а близо една пета от тях биха празнували всички празници на заобикалящите ги хора. Това не е емоционален жест, а осмислена поведенческа стратегия, в която готовността за толерантност е факт. Съществуващите конфликти в междуличностното общуване са най-често породени от: завистта, злобата, клюките, отмъщението, враждата между приятелски групи, поведението на учителите, богатството-бедността, любовните преживявания.

Съпоставянето на получените данни от двете социологически изследвания очертава категоричния извод: приеманите/прилаганите поведенчески стратегии в междуличностното общуване в училище не са сериозно затруднени от религиозни и етнически различия. Взаимоотношенията в класа са обусловени не толкова от етнокултурните и етнопсихичните характеристики на отделните личности, а преди всичко - от тяхната готовност за интеркултурен диалог. Оформящите се поведенчески модели в общуването се очертават като надеждни критерии за достигнатите или недостигнатите ефекти на образователната дейност, насочена към формиране на етническа толерантност като личностно качество и като характеристика на организираните възпитателни взаимодействия в училище.

Общуване и модели на поведение в свободното време

Реалното свободно време на зрелостниците има своите специфични качествени и времеви измерения. Факторите, които определят тази специфика са главно: финансовата стабилност и жизненият стандарт на семейството; етнокултурните измерения на приетия стил на живот; степента на навлизане на медиите и компютъра във всекидневието; появата и функционирането на новите модни центрове за общуване и развлечение - кафенета, дискотеки, клубове, Интернет-зали и др., утвърждаващи се като публично пространство, като място-средище за социални контакти, предразполагащо към съпреживяване, толерантност, съпричастност. Следователно самият модел на общуване и съответстващите му поведенчески стратегии в свободното време носят атмосферата на днешната социокултурна ситуация в конкретното населено място - какво предлага и към какво стимулира.

Таблица 5. Комуникативно-поведенчески модели в свободното време на зрелостниците (в проценти)
(ранжирани според честотата им във всекидневието)

 
Често
Рядко
Никога
Телевизионно общуване
80.2
18,0
1,8
Общуване-отдушник в кафенето
69.3
24,7
6,0
Общуване в дискотеката
60.3
33,4
6,3
На купон или на гости
50.5
44,9
4,6
Работа/помощ в домакинството
49.7
37,1
13,2
Четене на вестници и списания
43.9
50,8
5,3
Спорт
38.6
51,7
9,7
Гледане на видео
36.6
53,7
12,7
Интернет-общуване
29.0
43,7
27,3
Гледане на филми в киносалон
28.3
58,6
13,1
Приготвяне на чеиз
24.0
12,0
85,6
Четене на худож. литература
23.2
48,0
28,8
Компютърни игри
21.7
45,1
33,2
Работа на полето/нивата
21.4
39,6
39,0
Посещение на концерт
7.1
57,3
35,6
Посещение на театър
6.1
46,3
47,6
Посещение на изложба
3.4
40,5
56,1

За последните четири години още по-категорично се налага тенденцията към ограничаване на културните потребности, към снижаване на потребността от четене и девалвация на интереса към художествените ценности, научните постижения, изкуството. Нараства необходимостта от общуването-съпреживяване в кафенето, дискотеката, купона, а следователно и от определен приятелски кръг. Това общуване не е само развлечение-отдушник, но и необходимост от съпричастност, от принадлежност към съ-общност, която функционира около общи проблеми и поддържа емоционалния тонус. То снема емоционалното напрежение - най-вече чувството за самота, отчуждението от родители и учители, разминаването между мечти и реалност.

Съществува взаимовръзка между социалния (предимно финансово-имуществен) статус на семейството и предпочитания модел на конструиране на свободното време от младите хора. Този модел обуславя техния стил на живот и самочувствие. Богатите ученици по-често ходят в кафене (89.5%) и в дискотека (78.9%), повече спортуват (47.9%), по-често купуват/четат вестници и списания (47.7%), развличат се с компютърни игри (42.1%), общуват чрез Интернет (42.1%) и по-често гледат видео (42.1%). Те значително по-рядко работят заедно с родителите на полето, по-малко помагат в домакинството, по-малко четат художествена литература (47.7% никога, 47.0% рядко и 5.3% често).

Финансовата стабилност, жизненият стил и стандарт на семейството се оказват основни фактори, които определят структурата на свободното време и влияят върху динамиката на комуникативно-поведенческите модели на зрелостниците. Етнокултурното своеобразие не само че не е водещ фактор, но дори съществува несъответствие между обичайното за етноса структуриране на свободното време (чеиз, работа на нивата, помощ в домакинството и личното стопанство) и настъпилите промени в представите и вкусовете на младите хора, свързани с предпочитаното, с конструираното от тях самите свободно време.

* * *

В направения анализ са откроени няколко типа комуникативно-поведенчески модели, които представят етнокултурното своеобразие на зрелостниците от Пиринския регион и условно могат да бъдат обобщени в следния по-схематичен вид.

Поведенчески модели (с традиционно-наситен характер), представящи конструктите на семейната идентичност - задаваните от фамилната среда специфични ценности, традиции, обичаи, порядки, норми за приемливо/неприемливо поведение. В тях етнокултурните компоненти имат най-трайно присъствие поради емоционална обвързаност и дължимо поведение (по-силно изразено при българите-мюсюлмани). В края на юношеството, в ситуацията на младите хора между образованието и труда, те са в активен процес на преформиране, т.е. очертават наличието на осъзнат ценностен дисбаланс/отчуждение между поколенията и готовност за трансформация на опорните точки на идентичността.

Прагматично-консумативните поведенчески модели са особено актуални за зрелостниците и са в съответствие с настъпващите промени в индивидуалистичните нагласи, обусловени от икономическата ситуация, хаоса на ценностите, социалното разслоение на обществото. Финансовата стабилност на семейството прави децата по-снизходителни относно притежаваните от него духовни ценности и норми на поведение. Тези модели са обусловени главно от мотивите за оцеляване и/или нагласите за забогатяване, или за поддържане на съществуващия висок жизнен стандарт. Влиянието на етнокултурните фактори върху тях е чувствително намалено за сметка на финансово-имуществения статус на родителите и/или на фамилията.

Поведенчески модели, съответстващи на културата на педагогическо общуване. Те са обусловени от нарастващата дистанция и недоверие в отношенията между учители и ученици: от една страна - поради авторитарния стил на преподавателите (водещ до възникване на социалнопсихични бариери от ценностно-ориентировъчен, семантичен, емоционален и т.н. характер), съществуващата хаотичност в българското образование; а от друга страна - поради апатичното и прагматично-консумативно поведение на зрелостниците, непрекъснато отдалечаващи се от книгата, науката, изкуството, културните постижения на съвремието. Тоест, става въпрос не само за ценностни измерения, но и за чисто личностно присъствие на учителя и учениците в педагогическото общуване. Тук етнокултурното своеобразие не е решаващо, но колоритно се вписва в отношенията и придава неповторимата окраска на междуличностните взаимодействия в класа/училището.

Поведенчески модели, представящи приетиястил на личностно присъствие на зрелостниците в междуличностните отношения в зависимост от етнокултурните и етнопсихични различия, от направения избор на възможните поведенчески опозиции: етноинтегриране - етнодистанциране; съгласие - противоречие; съдействие - противодействие и др. Те притежават комуникативно-действен характер и се отличават с толерантност, съпреживяване и взаимно уважение - с тенденция към нарастване.

Поведенчески модели (с личностно-иновационен характер), свързани с конституиране на личностната автономност. Тяхното актуализиране е резултат от ускореното прекъсване със семейната среда и снижените възрастови граници за самоопределяне и автономно поведение. Нагласата за свободен избор и индивидуален поведенчески стил е основен съдържателен акцент в общуването и жизнените стратегии, чиито съдържателни компоненти са обусловени от стремежа към самостоятелност и собствен начин на живот. Този тип модели на поведение имат по-силно или по-слабо изразена етнокултурна наситеност, съобразно сегасъществуващите социализиращи и възпитателни възможности на семейството и/или на етноса да задават определени образци и норми на поведенческо присъствие в разнообразните форми на общуване.

Иновационни модели на поведение, свързани с адаптацията към новите социални роли и статусни позиции, представящи както културата на бедността/богатството, така и на престижния или приетия стил на живот. При тях етнокултурните различия нямат съществено значение.

Иновационно-престижен характер имат и поведенческите стратегии, които съдържат измеренията на днешния ден, но в същото време са тясно обвързани и с бъдещето, с бъдещата личностната реализация на зрелостниците. Чрез позиционното и действено-мотивиращото поведение в дадена посока - подготовка за кандидатстудентски изпити, планове за започване на самостоятелен/семеен бизнес, нагласа за създаване на свое семейство, търсене работа в друг град или в чужбина и т.н., се дава отговор на въпроса:"накъде след училище?". В тях етнокултурната специфика на семейството и неписаните правила на етноса все още оказват (макар и по-ограничено) влияние върху жизнените стратегии.

Поведенчески модели, характерни за свободното време (т.нар. компенсиращи модели) в условията на запуснато културно всекидневие и затворен, в рамките на населеното място, начин на живот. Върху техния избор оказват влияние финансовата стабилност на семейството, неформалните групи от връстници, модните форми за комуникация и развлечение, медиите и Интернет, утвърждаващия се еталон за престижен начин на живот, изискващ съответен поведенчески етикет. Те се отличават с толерантност, емоционално съпреживяване, търпимост, взаимно разбиране и уважение.

back
 Web-design: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next