HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
..
ДИСКУСИИ
Емилия Славова:
Докторант в
СУ "Св.Кл.Охридски"
Форми на учтивост в българското 
публично пространство 
.
Balkans'21 / volume 3 - 2003
Учтивостта е важен аспект на социалната употреба на езика. Тя е тясно свързана с основни социални фактори като социални отношения, обществена йерархия, доминиращи идеологии, и дори политически строй. Не случайно промяната на политическия строй често е придружена и от промяна в нормите за учтивост, общоприетите норми за социална дистанция, и по-конкретно формите на обръщение, утвърдени от обществото: класически пример за това е Франция, където падането на Роялисткия режим след Френската Революция е придружено (макар и за кратко) от замяна на благородническите титли и обръщения с егалитарното и повсеместно Citoyen (гражданин), а уважителното и дистанциращо лично местоимение Vous (Вие) е обявено за феодален остатък и отстъпва място на универсалното солидарно tu (Браун и Гилман 1960). 
По подобен начин “буржоазните” форми на обръщение господин, госпожа отпадат след установяване на комунистическия режим в България, но са отново възстановени след краха му през 1989 г. В българския език се наблюдават и редица други промени през последното десетилетие: една от тях е засилената употреба на личното местоимение ти в публичното пространство за сметка на общоприетото в миналото Вие. Особено показателен в това отношение е езикът на медиите. Оказва значение и появата на нови медийни жанрове, заимствани от западни модели, в които формалното общуване се заменя от неформални контакти, имитиращи езика на улицата: ярък пример е ток шоуто (което заимства дори и името си от английския език: talk е говорене, бъбрене). Моделите на общуване, използвани в подобни предавания, до голяма степен повтарят езика на улицата, но също така го формират. 
В този смисъл, анализът на езика и формите на обръщение, използвани в популярните предавания от типа “ток шоу” по българската телевизия са показателни не само за медийния език, но и за някои по-общи тенденции, развиващи се в съвременния български език. От своя страна, промените в езика могат да бъдат индикатори за по-глобални социални тенденции и процеси. Въпросите, залегнали в настоящето изследване, могат да бъдат формулирани по следния начин: Какви фактори играят роля при избора на форми на обръщение и лични местоимения ти и Вие? Какви са тенденциите за употребата им в съвременния български език, отразени в езика на медиите? Как тези тенденции отразяват социалните промени в обществото ни от последните години? 
Но преди да преминем към конкретен анализ, трябва да се разгледат теоретичните аспекти на учтивостта, нейната връзка със социалната дистанция, и как тя влияе върху избора на форми на обръщение. 
Учтивостта. Теоретични постановки
Въпреки трудността на дефинирането на едно толкова абстрактно и неясно очертано понятие като учтивостта, може да се изведат следните характеристики: учтивостта е система от правила и норми за успешното функциониране, координиране и избягване на конфликти в обществото, която се базира на засвидетелстване на уважение към събеседника, ненамеса в личното му пространство, и в същото време демонстриране на добронамереност и приятелско отношение. С други думи, учтивостта са базира на установяване и поддържане на оптималната дистанция между събеседниците с цел да се постигнат комуникативните цели, без да се стига до търкания и сблъсъци. Не случайно едно от определенията, давани на учтивостта, е “социален любрикант” . 
Какви са конкретните проявления на учтивостта? Доколкото тяхната основна задача е да регулират дистанцията между партньорите, те могат да се разделят най-общо на две групи: скъсяващи и увеличаващи дистанцията. В литературата тези стратегии са се утвърдили като положителна и отрицателна учтивост (Браун и Левинсън 1987 [1978]) .  Положителната учтивост се изразява чрез употреба на лични имена, умалителни и прякори, изразяване на солидарност, взаимност, приятелско отношение, емоционални изрази, физическа близост и контакт и т.н., а отрицателната учтивост търси обратния ефект: използване на апелативи (господин, госпожа) и фамилно име, демонстриране на респект, ненамеса в личното пространство, хладност, запазване на физическа дистанция, въздържане от физически контакт. 
Положителната и отрицателната учтивост, които регулират дистанцията между участниците на езиково, символно ниво, всъщност са отражение на обективната социална дистанция, която съществува между тях: дали се познават достатъчно добре, дали общуват достатъчно често, дали принадлежат към една и съща група по даден признак (например студенти; колеги; сънародници, които се срещат в чужбина), както и дали участниците са в ситуация на подчиненост, т.е. съществува съществена разлика в статуса между двамата (тогава дистанцията придобива вертикално измерение). Обикновено се приема, че участникът, който стои по-високо в йерархията, има правото да получава отрицателна учтивост (която се интерпретира като респект, уважение, зачитане на по-високия му статус), като в същото време ако той избере, може да скъси дистанцията едностранно (като например нарича подчинения на малко име), или пък  двустранно (като предложи  подчиненият също да използва малко име към него). 
Така формите на учтивост се оказват тясно свързани не само със социалната дистанция между участниците, но и с разликите в статуса, или с други думи с разпределението на властта  между тях (не случайно в едно по-ранно, но много значително изследване на Браун и Гилман (1972 [1960]) местоименията от типа T/V  са наречени местоимения на властта и солидарността). Нещо повече: те не само отразяват обективната социална дистанция и статусните различия, но и сами могат да ги моделират и  манипулират: така употребата на подчертано отрицателна учтивост създава субективно усещане за дистанция или пък за доброволно и безусловно приемане на съществуващата йерархия, а положителната учтивост символизира солидарност, приятелство, близост, или пък незачитане на йерархията от по-нискостоящия участник. 
Ако обаче несъответствието между обективните фактори и отражението им на езиково ниво е прекалено очевидно и отрицателната учтивост е ненужно засилена, се създава усещане за прекомерно дистанциране или слабост, сервилност, манипулативност, а  пък неуместната положителна учтивост създава усещане за фамилиарничене и дори грубост и липса на възпитание. 
Възрастта също се оказва критерий в избора на учтивост: децата често се третират като нямащи социален статус (и следователно получават положителна учтивост, обръщение на ти и малки имена), а възрастните автоматично получават отрицателна учтивост и в много случаи също Вие и апелатив плюс фамилно име. Разликата във възрастта между възрастни също може да бъде решаваща, ако е достатъчно голяма и участниците са от различни поколения: тогава по-младият третира по-възрастния като имащ по-висок статус, освен ако останалите статусни различия не са в негова полза. 
Освен от социалната дистанция и статусните различия (в частност възрастта), използването на форми за учтивост зависи и от конкретния контекст на ситуацията и степента на формалност, като по-формалните ситуации изискват дистанциране, отрицателна учтивост, внимателно контролиране на поведението, хладна официалност и избягване на всякакви намеци за емоционалност и лична ангажираност, а неформалните ситуации допускат скъсяване на дистанцията, по-небрежно поведение, емоционални прояви и понякога дори грубост (при по-близки отношения). 
Някои ситуации изискват по-експлицитно маркиране на статусните различия за сметка на солидарността (например отношенията между учител и ученици, където има явна асиметрия в употребата на ти/Вие и лични/фамилни имена); други наблягат повече на социалната дистанция, отколкото на статусната разлика (и по тази причина в академичните среди в България е прието преподавателите да се обръщат към студентите  с колега и учтивата форма Вие); трети съзнателно тушират статусните различия и социална дистанция чрез употреба на лични имена между статусно неравнопоставени участници (например в някои англоезични университети, където преподавателите държат студентите да ги наричат на малко име). 
Горните фактори обаче неотменно функционират в рамките на определена социолингвистична норма, която се определя от типовете социални роли, социални отношения и обществен строй, характерни за дадено общество в определен период от време. В най-общи линии, възможни са три модела на преобладаващи социални отношения:
А) Ти – Ти, или симетрична положителна учтивост, характерна за общества, където социалната дистанция и статусните различия са пренебрежимо малки, или пък не им се отдава съществена роля. 
Б) Вие – Вие, или симетрична отрицателна учтивост, където статусните различия са малки или съзнателно потискани, но се отдава значение на хоризонталната дистанция и експлицитното й маркиране на езиково ниво.
В) Вие – Ти, или йерархична учтивост, където основна роля играят разликите в статуса и където тези разлики са екплицитно маркирани чрез употребата на отрицателна учтивост към висшестоящи и положителна учтивост (или често липса на учтивост) към нисшестоящи. 
Би било сравнително лесно да се определят типовете общества и характерните за тях модели на учтивост, ако формите на обръщение бяха единственият определящ критерий, но разбира се те взаимодействат с много други възможни начини за изразяване на учтивост.  Така една привидно егалитарна форма на обръщение (например другарю) може да функционира на повърхностно ниво, а в тънкостите на употребата й да са заложени социални неравенства и ясно изразени йерархични отношения. Въпреки това, с известни уговорки, доминиращите форми  на обръщение в едно общество и тяхната употреба са показателни за социалните отношения, тъй като те отразяват на езиково (или символно) ниво  конструирането на социалната дистанция и статусните разлики в обществото. 
Параметри на изследването
Настоящето изследване се базира на формите на обръщение, използвани в интервютата с гости в предаването Шоуто на Слави между януари и юни 2002 г. Изследването обхваща общо 90 предавания и 120 гости българи . Такъв подход на фокусиране върху само една от множество възможни области на публичната сфера може да се стори едностранчив на пръв поглед;  такова фокусиране върху една конкретна област обаче дава възможност за по-задълбочен анализ на едно конкретно явление. 
Освен това, един анализ на Шоуто на Слави всъщност е анализ не само на поведението на самия водещ, но и на голяма част от публичните личности на България, които са негови гости:  политици, бъдещи и бивши президенти (включително от ранга на Михаил Горбачов), звезди и спортисти от световен мащаб, редица символи и легенди на българската култура, изкуство, наука и спорт, както и обикновени хора. 
Образът на водещия Слави Трифонов в една или друга форма (от Куку през Хъшове и Каналето) съпътства българското общество от зората на промените след 1989 година и се явява своеобразен барометър на обществените нагласи, вкусове и ценности, а в известна степен и ги формира. Нещо повече, самият Слави претендира да представлява средния българин, както сам често подчертава, задавайки въпрос не от свое име, а от името на “средно-статистическия българин”. До голяма степен той определено покрива този образ, по отношение на скромния си произход, на който той сам често набляга. 
Анализ: Шоуто на Слави
Шоуто на Слави може да бъде жанрово определено като “ток шоу”, т.е. предаване, в което се говори (не само формата, но и самата дума е заемка). Ток шоуто е сравнително нов жанр в Българската масова култура, който бързо навлиза и извоюва своето място сред зрителската аудитория. То представя чудесна възможност за наблюдение на общуването между двама души, като присъствието на различен гост всеки път до голяма степен способства за спонтанността и естествеността на събитието . В същото време, както всеки публичен дискурс, ток шоуто се подчинява на определени формалности и предварително зададени параметри на общуването. Характерна за този жанр е имитацията на естествен разговор, скъсяване на дистанцията, използване на малки имена, задаване на лични въпроси и нарочно създадената интимност между събеседниците (Камерън 2000). 
По тази логика, по-голямата част от интервютата в Шоуто на Слави протичат при взаимни обръщения на ти (и малко име). Това произлиза естествено от неформалния контекст на ситуацията, който допуска положителна учтивост и приятелски отношения дори между хора, които не се познават предварително. Наблюдават се обаче и редица ситуации, в които разликата в статуса между водещ и гост е осезателна, и това води до употребата на реципрочно Вие, на йерархично ти/Вие, или пък на смесица между двете форми. 
Ти – ти 
Както вече беше споменато, това е най-широката от всички категории, включваща срещи с 85 от общо 120 госта на предаването, изследвани в посочения период. С други думи, 70.83% от интервютата използват модела на взаимна солидарност, приятелство и  близост (положителна учтивост). В повечето случаи това се дължи на кратката социална дистанция между гост и водещ, основаваща се на факта, че двамата са колеги (музиканти, артисти, хора от шоу бизнеса, журналисти), или пък хора, които Слави познава и с които вече е установил приятелски отношения и взаимно ти. 
В редица случаи Слави директно преминава на ти, без да иска разрешение. Малките имена се допълват от други изрази на положителна учтивост като комплименти и приятелско, фамилиарно, често открито емоционално отношение, като в случаите с Екатерина Евро (актриса) и Трифон Иванов (футболист):
СТ: Кате, ти изглеждаш великолепно, как ме намираш мен?
СТ: Много те обичам, Трифоне, много.

В други случаи Слави обяснява своя избор за използване на ти, както например с Валери Найденов (журналист): 
СТ: Между другото, мога да говоря на ти, защото се познаваме от много време.

Когато преценява, че съществува определена дистанция между него и госта, Слави иска позволение за използване на ти. Такъв е случаят със Стоянка Мутафова (актриса, 80 г.), която професионално принадлежи към същата сфера, както и водещия, но чиято  възраст и професионални заслуги налагат уважение и респект. Обратен е случаят с Теодор Милев (около 30те), директор на Майкрософт, България. Въпреки младата му възраст, високият му професионален статус и принадлежността към различна професионална сфера налагат известно дистанциране. И макар че получава позволение за ти, Слави го комбинира с официалното господин Милев. 
Не по-малко интересно обаче е поведението на гостите в Шоуто. Макар че потенциално съществува възможността да избегнат лично обръщение, много от гостите отвръщат с ти и/или малко име: Александър Александров, космонавт (малко име); Виза Недялкова, журналист (ти; малко име); Мария Илиева, певица (ти). Други гости използват умалителни и регионални прозвища: Георги Калоянчев, актьор (Славчо); Богдан Николов, шампион по мотокрос (дагее – обръщение между плевенчани) и т.н. 
Понякога гостите охотно приемат обръщението на ти. Такъв е случаят със Стоянка Мутафова, която дори добавя диалектни маркери към речта си, за да изрази солидарност и незачитане на официалности и формалности. Това поведение силно контрастира с представянето й, където Слави е обявил, че тя произлиза от известна фамилия и има класическо образование: 
СТ: Мога ли да говоря на ти?
СМ: Е па как иначе? Естествено.

В други случаи, разрешението за ти се дава по-неохотно. Фил Филипов, преуспял български бизнесмен, живеещ в САЩ, приема неформалността на Слави, но бърза да установи реципрочност чрез подчертано използване на малко име (еквивалентът на ти в английския език), за да избегне възможен намек за асиметричност: 
СТ: Мога ли да говоря на ти понеже на всичките си гости задавам този въпрос?
ФФ: Слави, може, защото на английски няма ти и вие.

Реципрочно ти се използва и в разговора с Николай Василев, министър на икономиката, и Милен Велчев, министър на финансите. И в двата случая статусът на гостите се преценява като достатъчно висок и Слави избира учтивото Вие, но от позиция на по-високия си статус Василев и Велчев предлагат обръщения на ти. 
Василев разиграва ситуация с фиктивен документ, в който пише, че Слави му е кум, и така обосновава неформалното обръщение. Слави опитва на ти, но се чувства неудобно и решава да мине на Вие; Василев обаче настоява за ти: 
СТ: Не аз все пак ще говоря на Вие защото вие сте вице-премиер.
НВ: Не, на ти ако може; така ще ми е по-удобно. 

Наложената равнопоставеност от взаимното ти обаче се компенсира от покровителственото обръщение Слави, което Николай Василев използва почти при всяка своя реплика, докато в замяна получава г-н Василев или   г-н Вицепремиер. 
Милен Велчев избира друга стратегия. Той сам започва разговора, играейки ролята на строг данъчен инспектор, идващ на проверка: 
СТ: Добър вечер.
МВ: Сега ще видим дали е добра вечерта; тука имам някоя информация, тази данъчна декларация вие ли сте я попълнил?

Малко по-късно Велчев сам инициира скъсяване на дистанцията и използване на ти,  като за разлика от Слави, който обикновено пита “Може ли да говоря на ти”, той предлага взаимно обръщение на ти. Предложението му е обосновано на сходството във възрастта:
МВ: Може ли да попитам нещо? Тъй като ме издадохте вече, че съм 66-ти набор и всички разбраха, че сме набори, може би по-добре е да си говорим на ти?

Въпреки този жест на привидно равенство и туширане на статусните различия обаче, Велчев използва всяка възможност, която му дава по-високият статус, за да направлява разговора в своя полза. Той извиква на сцената агент Атанасов (известен като Ванката, помощник и реквизитор), и поднася на Слави серия от подаръци, които иронизират водещия. В един момент Слави се опитва да възвърне ролята си на водещ, иззета му от госта:
СТ: Само за секунда, извинявай, “наборе”...

Когато Велчев вече е изчерпал репертоара си, Слави отново опитва да влезе в ролята си на водещ и задава по-сериозни въпроси. Велчев отговаря, но отново връща разговора към шеговития тон, като в същото време използва случая да атакува водещия. Велчев отваря темата за юпитата, към които самият той принадлежи, и обявява Слави за япи: не “young urban professional” , а “young agrarian professional”, или както сам пояснява, млад професионалист от селски тип. Това е поредната нападка към Слави, която Велчев отправя от висотата на статуса си, която в същото време е допустима именно защото той е въвел неформални обръщения и е скъсил дистанцията, което прави шегите уместни. Слави приема нападката и дори се самоиронизира: 
СТ: Аз съм селско юпи. 

Единственият отговор в своя защита, който Слави може да си позволи, е отново да върне разговора към по-сериозна тематика:
СТ: А бе ти все се шегуваш. Я да ти задам аз един сериозен въпрос...

Въпреки “приятелските” и неформални обръщения между гост и водещ, статусните разлики са ярко подчертани от госта, който от самото начало иззема ролята на водещия, сам решава да скъси дистанцията чрез предложението да си говорят на ти, насочва тона и темите за разговор и дори си позволява в рамките на шегата, но съвсем реално, да атакува водещия, знаейки че ответен удар е малко вероятен. Скъсяването на дистанцията се използва стратегически не за установяване на солидарност, а за да позволи нанасяне на по-близки удари, чиято цел пък е да отбият възможната заплаха от неудобни въпроси по реални финансови проблеми. 

Ти – Вие
В тази категория, където Слави си позволява да се обръща към гостите на ти, но получава обръщение на Вие, попадат 8 от гостите, или 6,66% от случаите. Несиметричната употреба може да се дължи на няколко фактора: понеже гостът и водещият следват различни норми за публично поведение, поради осезаема статусна разлика между двамата, или пък защото Слави е получил разрешение за ти, но не е дал съответното позволение за неформално обръщение на събеседника. 
В интервюто с Надежда Гълъбова и Камелия Парашкевова, майки на бебе 2001 и 2002, Слави иска позволение да използва ти, но получава в отговор Вие. Това прави статусната разлика между двете страни особено осезаема. Гостите и Слави със сигурност са се срещали вече на кръщенето на бебетата (тъй като той и китаристът му Годжи са кръстници); въпреки това, статусът на Слави като медийна звезда и водещ на едно от най-популярните телевизионни предавания ярко контрастира с този на двете обикновени жени от малки градчета в България, които водят скромен живот и вероятно за първи път се появяват по телевизия. 
По подобен начин в разговора си с Павлина Иванова, офицер, Слави иска позволение да се обръща на ти, но пропуска сам да го даде. Тук случаят е по-интересен, тъй като както водещият сам отбелязва, Павлина Иванова е с по-висок военен чин от неговия и според военните правила е недопустимо той да се обърне към нея на ти: 
СТ: Понеже вие сте офицер, а аз съм само ефрейтор, аз не мога да си позволя на ти освен ако вие не ми позволите...

Въпреки това, статусната разлика, породена от медийната слава на Слави, се оказва по-силна от военната разлика в чиновете. Павлина Иванова дава разрешение за ти, но сама не успява да преодолее дистанцията и се обръща към Слави на Вие, което създава подчертано асиметрична ситуация и донякъде дори може да се тълкува като подронване авторитета на българската армия. 
Подобна асиметрия се получава с Отец Васил Иридински, игумен, 74 годишен. Слави се обръща към него на ти и Отец Васил, но получава Вие и г-н Трифонов. Тук обаче ситуацията може да бъде интерпретирана не като израз на статусната разлика в полза на водещия, а по-скоро като сблъсък между две норми на поведение на две различни поколения и неадекватната оценка на ситуацията от страна на Слави, който пропуска да отчете както възрастта на госта си (и съответно необходимостта от отдаване на уважение), така и предпочитанието на голяма част от по-възрастното поколение към по-формални отношения в публичната сфера. 

Вие – Вие
Реципрочното Вие се използва към 18 от гостите в Шоуто на Слави, което прави 15% от случаите. 
Една от групите, към които Слави почти задължително се обръща на Вие, са представители на академичните среди: професори, преподаватели, ректори. Такъв е случаят с Комитета за защита на АЕЦ, представен в Шоуто от петима професори и един доцент. Всички те получават уважителното Вие, въпреки че един от тях (проф. Марко Семов) е гостувал вече на Слави и двамата са установили обръщение на ти. 
По подобен начин Вие се използва в интервюто с Ангел Станков и Йосиф Радионов, музиканти и преподаватели в Музикалната Академия, където Слави е следвал, но не се е дипломирал. Макар че социалната дистанция между тях е достатъчно къса поради факта, че принадлежат на близки професионални среди, статусните разлики, породени от отношението между студент и преподавател, налагат взаимното Вие: 
АС: България бъка от таланти, г-н Трифонов!
СТ: Така ли, г-н Станков!

Нещо повече, изглежда че преподавателите предпочитат да се презастраховат срещу евентуално скъсяване на дистанцията чрез използването на апелатив и фамилно име (г-н Трифонов), когато по-естественото обръщение от преподавател към студент или бивш студент е Вие в комбинация с малко име. 
Други случаи на формално обръщение на Вие се наблюдават в интервюто с Гергина Тончева, директор на Националната гимназия за древни езици и култура, и Николай Георгиев, свещеник. Двамата са поканени по случай националния празник на България, 3 март, в ролята си на представители на съответните институции, които представляват: училището и църквата. Това естествено налага уважителното местоимение Вие. В този контекст, дискутираното по-горе обръщение на ти към третия гост, представител на българската армия (Павлина Иванова) изглежда още по-неуместно. 
Уважението на Слави към българската армия обаче е явно заявено в лицето на Генерал Михо Михов, Главнокомандващ на българската армия. Формалното Вие и Господин Генерал са предпочитаните форми на обръщение, наложени и от високия военен и административен статус на госта. Официалността на обръщенията обаче не пречи на Слави да скъси дистанцията чрез други средства, чрез използването на силно емоционален език и откритото изразяване на симпатиите си към генерала:
СТ: Искам да Ви благодаря, защото сте искрен, Г-н Генерал...
СТ: Вие сте хубав човек, Г-н Генерал.
СТ: Г-н Генерал, знаете ли какво... (...) Ще Ви изпея една песен; аз рядко си позволявам такива неща, но тази песен е специално за Вас.

Съвсем естествено, съпругата на Президента Зорка Първанова също получава формалното Вие и г-жа Първанова. Въпреки достатъчно високия си статус, тя не си позволява да говори на Слави на ти, а използва Вие и   г-н Трифонов. Подобно на Милен Велчев, макар и по доста по-деликатен начин, тя се опитва да поеме контрол върху разговора, и се справя доста успешно, като връща първия въпрос обратно към водещия: 
СТ: Бихте ли ми казала, г-жа Първанова, (…) какъв е ключът към Вас?
ЗП: Вие май сте го намерили този ключ, щом ме накарахте да седна на горещото кресло... Но аз съм много любопитна какъв е ключът към Вас, г-н Трифонов. Нямам предвид шоумена, нямам пред вид явлението Слави Трифонов... Какъв е ключът към човека Слави Трифонов?

Слави приема въпроса сериозно и дава доста обстоятелствен и дълъг отговор, позволявайки смяна на ролите на водещ и гост. След известно време, осъзнавайки, че е бил подведен, връща въпроса към Зорка Първанова, но тя успява да се измъкне и да обърне ситуацията на шега, намеквайки за многобройните почитателки на Слави:
СТ: Ама Вие наистина ли се интересувате?
ЗП: Да, съвсем сериозно... и не само аз!
По-късно, Слави пита гостенката си как се чувства като президентска съпруга. Тя отговаря, че се чувства като новак, но използва възможността отново да обърне ситуацията срещу Слави и да го представи като некомпетентен в областта на етикета и протокола:
ЗП: Вие например забравихте да ме запознаете с Годжи, когато влязох тук. (…) Хайде да поправим грешката... Как ще ме представите? Какво ще му кажете?

Слави е очевидно затруднен от тази задача, а Зорка Първанова му дава урок по маниери, което я поставя в положение на по-компетентна и по-авторитетна на фона на Слави, който явно е новак в областта. Отново, подобно на интервюто с Милен Велчев, шеговитият тон помага на високопоставения гост да наложи по-авторитетната си позиция, въпреки привидно равностойните позиции, които симетричните форми на обръщение предполагат. 

Вие - ти
В малка част от случаите (3 госта, или 2.5%) Слави изразява уважението си към госта, подкрепено от почтително Вие и фамилно име, но получава ти в замяна. Един такъв пример е интервюто с Йовко Йовков, кмет на Севлиево, където Шоуто гостува. Този факт променя ролите на гост и домакин и дава допълнителна тежест на кмета на града. Резултатът е асиметрично обръщение, при което Слави се оказва в по-неизгодната позиция. 
В интервюто с професор Боян Биолчев, директор на Софийски Университет, Слави отново използва подобаващото за гост с висок социален (академичен и административен) статус, но получава неформалното ти и малко име. Интервюто започва със симулация на изпит, където Биолчев е преподавател, а Слави е студент, който се опитва да вземе изпита. Изпитната ситуация допълнително засилва неравностойното разпределение на властта, въпреки обръщението колега, типично за преподаватели към студенти. Покровителственото първо лице множествено число, което преподавателят използва (също характерно за лекари към пациенти, болногледачи към възрастни и т.н.) подсилва ефекта на зависимост на изпитвания от изпитващия: 
ББ: Труден въпрос, колега. За 4 не знам дали ще се преборим.

След като приключват симулацията, Биолчев опитва да премине към по-неформален тон на разговор, вероятно предвид неформалния контекст на ситуацията:
ББ: Между другото днеска твоите... нали вече на ти си говориме защото изпитът свърши?
ББ: И знаеш ли какво си помислих, Слави?

Слави обаче продължава да използва уважителните обръщения Вие, Господин Ректор и Г-н Професор, спазвайки нормите за обръщение към високопоставени гости, но поставяйки себе си в неизгодна позиция: 
СТ: Извинете само че Ви прекъсвам, Г-н Ректоре...
СТ: Желая Ви искрено голям успех, Г-н Професоре.

Тази ситуация на неравнопоставеност в полза на госта е най-ясно изразена в интервюто с професор Александър Чирков, сърдечен хирург. Слави започва интервюто с по-неформалното Професоре, но бързо преминава към почтителното Г-н Професоре и многократно изразява възхищението си от професионалните успехи на госта. Чирков с лекота приема предоставената му власт, обръща се към Слави на малко име и на ти, прекъсва го многократно и изобщо се възползва от учтивостта на домакина, за да наложи собствения си статус за сметка на неговия. 

Колебание между  ти и Вие 
В някои от случаите (6 интервюта, 5% от случаите) Слави се затруднява да избере форма на обръщение и се колебае между ти и Вие. Тези случаи са особено интересни, тъй като показват конфликта между две противоположни желания: да се покаже респект и да се постигне близост; за водещия и за госта обаче това често води до неудобни ситуации.
В разговора с Никола Филипов, телевизионен водещ от близкото минало, Слави започва разговора на Вие, респектиран от възрастта и от професионалния опит на госта си, но малко по-късно опитва да премине на ти, тъй като вероятно го чувства достатъчно близък професионално. 
СТ: Аз съм Ви гледал... съм те гледал... мога ли на ти да говоря?

Въпреки че получава позволение за фамилиарно обръщение обаче, Слави продължава да се колебае между двете форми и често превключва между двете, демонстрирайки несигурност: 
СТ: А Вие четете... ти четеш ли новините?
СТ: В момента сте на гости... си на гости в едно много хубаво предаване…

Отнема доста време на водещия да се почувства удобно с употребата на ти, докато гостът изглежда няма такива проблеми, въпреки школовката си като водещ в едни много по-формални времена, за които сам той споменава. 
В интервюто с професор Марко Семов, социолог и народопсихолог, Слави опитва да скъси дистанцията с госта въпреки високия му академичен статус (като не пропуска да изрази уважението си), но получава индиректен отказ за неформално обръщение: 
СТ: Добър вечер, Професоре, с цялото ми уважение към вас, мога ли да говоря на ти?
МС: Ако чувствате, че така ще е по-добре, да минем на ти, щото има хора, с които можеш да си говориш на Ви цял живот, а други, с които веднага започваш на ти.

Въпреки формалното съгласие, Семов отговаря на Вие, което на практика изключва възможността за ти. Слави разбира това, като веднага превключва на Вие и Господин Професоре, но решава да обясни несполучливия си опит за неформалност с факта, че познава добре книгите на госта и споделя интереса му към японската и българската етно-психология: 
СТ: Ами аз Ви чувствам много близък, знаете ли защо? И защо си позволявам дори да задавам този въпрос? (...) 
СТ: Може би в продължение на разговора ще започнем да говорим на ти, ако Вие скъсите дистанцията.

Марко Семов също проявява колебание, използва ти и малко име веднъж, след това се връща към Вие, и към средата на разговора решава отново да въведе обръщение на ти: 
МС: Сега ще Ви прочета, ако позволите... ако позволиш, айде да преминем на ти... едно много интересно писмо...

В този момент обаче Слави се затруднява да превключи на ти и продължава да използва формалното Вие, а Марко Семов го прекъсва и поправя: 
СТ: Ако има възможност сега Вие, Г-н Професоре... защото Вие сте човек, който...
МС: “Ти”; на ти тръгнахме вече.
СТ: “Ти”, да, Професоре, си човек, който (...) Имате в момента възможност да отправите послание...

Останалата част от разговора преминава на ти, което обаче не пречи на Слави да изрази почитта си към госта по други начини. 
По-проблемна е ситуацията с полковник Кирил Войнов, директор на националната служба за пожарна безопасност. Слави започва разговора с Полковник Войнов и веднага поставя въпроса за формата на обръщение, но гостът твърдо отказва фамилиарното обръщение на ти и ясно декларира, че ще се чувства по-удобно, ако говорят на Вие. Слави  приема избора му, но малко по-късно отново преминава към ти. Военното звание на госта, възрастовата разлика и собственото му предпочитание явно са в полза на формалното обръщение, но въпреки това по неизвестни причини Слави пренебрегва тези фактори и непрекъснато говори на ти. Това очевидно поставя госта в неудобно положение. Той неотменно се обръща към Слави на Вие; използва и примери от разговори с други хора, които се обръщат към него с нужното уважение: “Г-н Директор, аз съм виновен...” (от негов подчинен); “Кажете, Г-н Полковник...” (от Президента на републиката). Въпреки всичките му опити, Слави не успява да запази нужната дистанция и сам съзнателно се поправя в посока на неформалността и приятелския тон: 
СТ: Г-н Полковник, имате възможността сега... как преминавам на ти и Вие. Мисля, че на ти е по-удобно, по-приятелско. Имаш възможността сега да кажеш...

Най-изненадващо, когато група млади огнеборци се явяват на сцената и една от тях поднася на Слави подарък, той опитва да компенсира предишната си неформалност с напълно необоснованото и свръх-учтиво Вие, въпреки че момичето е на не повече от 12 години: 
СТ: Благодаря Ви. Вие как се казвате? Много Ви благодаря. Благодаря, много сте любезна, благодаря Ви.

Това обаче не повлиява на обръщението към полковник Войнов. След като за малко се е обръщал към него на Вие, той отново решава да наложи неформалното обръщение: 
СТ: Извинявай, извинявайте... Айде на ти да говорим, че само сменяме на ти, на Вие. Извинявай, че те прекъсвам.

След десетина превключвания между ти и Вие, Слави приключва разговора отново на ти. 

Заключение
От проведеното изследване на форми на обръщение в Шоуто на Слави могат да се направят, макар и с известна условност, някои изводи за тенденциите в съвременното българско публично пространство. Първо, наблюдава се силен превес на симетричната положителна учтивост и неформалните форми на обръщение (ти, малки имена) за разлика от предпочитаните преди 1989 г. по-формални обръщения: близо 71% от разговорите протичат при взаимно ти (рядко срещано в българските медии преди 1989 г.). 
От една страна, това е резултат на навлезлите в обществото западни модели на общуване и в частност на нови публични жанрове като ток шоуто; от друга, това е реакция срещу формалността, налагана в миналото, и отражение на процесите на демократизация, развиващи се в обществото в последните години; от трета, явлението може да се разглежда като отражение на тенденциите в обществото (доколкото масмедиите използват езика на улицата, на народа), където необходимостта от спазване на социална дистанция често се жертва за сметка на създаване на близост, приятелско отношение или изразяване на солидарност. 
Второ, в немалка част от общуването се допуска несиметрична размяна на обръщения; въпреки това употребата на учтивото Вие между събеседниците (15%) надвишава процентно случаите на несиметрично ти/Вие (общо 9,16%). Това показва, че от една страна се наблюдава потискане на статусните различия (поне на формално, езиково ниво) и подчертаване на социалната (хоризонтална) за сметка на властовата (вертикална) дистанция чрез симетрична отрицателна учтивост, реципрочни обръщения и други аналогични езикови форми; подобни са тенденциите в западните общества, където някогашната йерархична учтивост се заменя от реципрочна отрицателна учтивост. 
От друга страна обаче, наблюдават се и немалко случаи на открито заявени статусни и властови различия, йерархична учтивост и асиметрични форми на обръщение,  което е знак, че гореспоменатите процеси на потискане на различията не са се развили достатъчно и открито асиметричните отношения се толерират от обществото . Това може да се разглежда като остатък от авторитаризма на предишния строй, или на все още непреодоления патриархален манталитет, но също така е израз на задълбочаващото се социално разслояване в българското общество и на неуспешните опити за демократизация през последните години. 
Трето, видими са последствията от претърпяната рязка промяна в социалните отношения, ценностни ориентири и норми на поведение в българското общество през последните години. В резултат на това една доста формална част от езика като формите на обръщение в публичното пространство е загубила предишната отчетливост и е обект на стихийното влияние на езика на улицата. Правилата са ерозирали и изборът на форми на обръщение често е резултат единствено от договора между водещ и гост, а понякога и това не помага и нерядко (в 5% от случаите) се получава колебание, постоянно лъкатушене между ти и Вие и нужда от доуточняване. Така че дори личности със силно изявено публично присъствие като Слави Трифонов често се затрудняват да намерят вярната форма и да постигнат адекватен, равноправен контакт. 
    Цитирана литература:
  • Браун и Левинсън 1987 [1978]. Brown, P. and S. Levinson, Politeness: Some Universals in Language Usage. Cambridge: Cambridge University Press
  • Браун и Гилман 1972 [1960]. Brown, R. and A. Gilman, “The pronouns of power and solidarity”, in P.P. Giglioli (ed.), Language and Social Context. Penguin Books: Harmondsworth
  • Камерън 2000. Cameron, D., “Globalizing Communication”: реч при откриване на конференцията Language, the Media and International Communication, Оксфорд, март 2000
  • back
     Web-design: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     next