|
|
|
|
|
|
|
|
![]() |
Камелия
Цветкова
редовен докторант Институт по Социология на БАН секция "Социология на труда и социалната политика" |
Емпирично
социологическо изследване на тема:
. Предприемачески стратегии и конкурентоспособност. . Balkans'21 / volume 3 - 2003 |
Целта на настоящото изследване е да се идентифицират и анализират приложените предприемачески стратегии, водещи до постигане на конкурентоспособност на фирмите. Задача №1 Да се изследва създаването на предприемачески стратегии. Задача №2 Да се изследват принципите в дейността на фирмата с оглед отстояването на позицията й сред аналогичните конкуренти в отрасъла. Задача №3 Да се анализира конкурентната обстановка в отрасъла въз основа на показателите на конкурентоспособността на фирмите в отрасъла. Хипотеза №1. Създаването и прилагането на стратегиите в дейността на фирмата укрепва структуриращата тенденция към ефективност и конкурентоспособност на фирмата. В условията на конкуренция фирмите разработват конкретни стратегии съобразно възможностите и ресурсния си потенциал. Като преобладаващи стратегии се очакват : Стратегията ниски цени - ниско качество, стратегия на високи цени - високо качество, Стратегия на стимулиране на потребителското търсене чрез усилена рекламна дейност и бързи и надеждни доставки. Хипотеза №2 В условията на конкуренция, водещи принципи в дейността на фирмата ще се окажат принципът на лоялност към клиента; принципът на взаимна изгода за клиента и фирмата; принципът на равнопоставеност с конкурентите. Хипотеза №3 Конкурентоспособността като същностна , типична характеристика на всяка фирма в условията на пазарна икономика се явява мощен стимул за усъвършенстване на параметрите на продукта (цена, качество, асортимент, аромат, престиж на търговската марка, рекламна дейност, пласмент). Взаимната съвместимост между посочените по-горе параметри създават конкурентоспособността на продукта, която от своя страна е предпоставка за конкурентоспособността на фирмата. Тоест, способност на фирмата да демонстрирапредимство спрямо аналогичните конкурентните икономически субекти. Като показатели на конкурентоспособната стока ще се очертаят следните параметри : високо качество, достъпна цена, вкусови характеристики отговарящи на предпочитанията на консуматорите, висок имидж на фирмата - производител, бързи и надеждни доставки, успешна рекламна дейност. Всички тези параметри на продукта се явяват потенциални източници на предимства в конкуренцията. Емпиричната информация бе регистрирана чрез методиката на стандартизираното интервю. като методика за набиране на емпирична социологическа информация бе използвана експертна оценка ( Георгиева.В.,1998 ). Във въпросника бяха включени открити и закрити въпроси. Бе формирана експертна група, обхващаща управители на 10 случайно подбрани винзаводи и винарски изби. Сред тях са : Домейн Бояр; ЛВК Търговище; Винекс Славянци; Винпром Дамяница; Вини Сливен, Димят Варна и др. Така, че събраните емпирични данни се третират, като информация от експертна оценка. При обработката на емпиричните данни бяха приложени две методики: - Анализ
на съдържанието на отговорите на откритите въпроси;
![]() Където : С- брой на съгласуваните двойки наблюдения; D- брой |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
В проведеното емпирично социологическо изследване се очерта изводът, че избора на стратегия се явява онази “печеливша формула“,осигуряваща възможност за формиране на ефективно поведение на фирмата с оглед постигане на превъзходство. Такова е и преобладаващото мнение на анкетираните управители на винзаводи и винарски изби : “стратегията ни дава ясни сигнали къде сме и към какво трябва да се стремим в дългосрочен план“. Не един и двама от анкетираните твърдяха, че приоритетна цел за фирмата, за запазването на нейната позиция в отрасъл със силна конкуренция, каквато е налице във винарската промишленост бе “ да се изгради стратегия за развитие на фирмата и от там нататък всяко нещо да бъде част от общата стратегическа линия, а не самоцелна инициатива в борбата с конкуренцията“. Голяма част от управителите потвърдиха, като приоритет в своята дейност прилагането на такава стратегия, която преди всичко се определя от промените в пазарната конюнктура. “ Генерална стратегия на фирмата е пазарно, а не продуктово ориентираната, подход включващ задълбочено проучване и анализиране на пазара”. В крайна сметка, добрата стратегия, дефинирана като “това, което трябва да бъде “ има за резултат постигане на устойчиво преимущество в конкурентната борба. Преимущество, осигуряващо на фирмата възможност да бъде “първа в играта “, възможност да реализира по-големи печалби, по-големи продажби и в крайна сметка да повиши конкурентоспособността й спрямо аналогични обекти. Конкретно, по данни от проведеното емпирично социологическо изследване, фирмите в отрасъла се стремят да демонстрират превъзходство над конкурентите, търсейки оптимално съчетание между икономическите и неикономическите параметри на продукта, формиращ облика на фирмата на пазара. Обърната с лице към потребителя, всяка фирма се стреми да предлага на пазара продукт, задоволяващ постоянно променящите се изисквания и потребности на клиента. “Клиентите ни си имат предпочитания и ние се съобразяваме с тях“. Това бе доминиращото схващане сред анкетираните управители на винзаводи и винарски изби. Не е и случаен фактът, че водещ принцип в дейността на изследваните фирми бе “ принципът на лоялност и взаимна изгода за потребителя и фирмата“. Следователно, кръгът на постоянните клиенти би се разширявал, ако фирмата както по горе бе посочено, се грижи те да се чувстват удовлетворени. По такъв начин се изгражда и престижът на търговската марка. Не бива да забравяме, обаче, че в една конкурентна среда, клиентите са свободни в своя избор. Фирмите нямат друга алтернатива, освен да приемат предизвикателствата на конкурента и да се борят за производство на стока с параметри, осигуряващи й предимство в конкуренцията. Конкретно, в проведеното емпирично социологическо изследване можем да проследим значението на наблюдаваните основни показатели на продукта ( качество, асортимент, вкусови характеристики, цена, пласмент, престиж на търговска марка ), с помощта, на които отделната фирма би могла да извоюва конкурентната си позиция в отрасъла. За целта във въпросника на изследването бяха включени въпроси, позволяващи всеки параметър на стоката да бъде интерпретиран чрез рангов корелационен анализ. Анализ, разкриващ статистическата зависимост между два признака, измерени с рангова скала и интерпретирани с помощта на коефициент на рангова корелация. ( в случая бе използван коефициент на Морис Кендъл Тау-бе). Твърде интересна картина се очертава, когато се разгледат резултатите от ранговия корелационен анализ по повод качеството на предлаганите вина в условията на засилена конкуренция. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| В таблица
1 е представена статистическата зависимост между ранг на собствено качество
на продукта на фирмата и ранг на качеството на конкурента.
Таблица 1. Ранг на собствено качество и ранг на конкурентно качество
Ако направим едно съдържателно описание на ранговете въз основа на корелационния анализ от таблицата, то в 70% от случаите фирмите превъзхождат конкурентите си по показател качество. Следователно, постигането на високо качество на продукта възпроизвежда потребителското търсене и неговата достатъчна амплитуда на пазара. Наблюдава се и отрицателна взаимовръзка между ранг на качеството на стоката според собствената преценка на фирмата и ранг на качеството й сред стоките на преките конкуренти ( ? = -0.45). Отрицателната рангова корелация е символ на наличието на остра конкуренция, съществуваща между фирмите по отношение на показател качество. На таблица-2 е представена статистически значимата отрицателна зависимост между ранг на качество на стоката според собствената й преценка и ранг на качеството й сред стоките на конкурентите. Таблица 2.Ранг на собствено качество и ранг сред конкурентите
От таблицата, въз основа на съдържателния анализ на ранговете можем да посочим, че общо 20% от изследваните фирми предлагат на пазара стоки с по-високо качество, в сравнение с качеството на конкурента, 50 % от изследваните фирми са с равно качество. Това от своя страна е и поредното доказателство за наличието на остра конкуренция между фирмите в отрасъла по този показател. Налице е тенденция да се цени и стимулира качеството на вината. В условията на конкуренция, всяка фирма съблюдава за постигане на високо качество на произведения й продукт. Подобен извод се подкрепя и от преобладаващото мнение на анкетираните управители: “ стратегията на нашата фирма, не е да ставаме големи по обем, а да произвеждаме продукция с високо качество, и от там вече да търсим по-висока реализация“. За постигане на високо качество на виното, специално внимание е необходимо да се отделя на подбора на суровината, като предварително се извършва подбор на региона, релефа, почвите, микроклимата на лозовите масиви и т.н. Доминиращо е схващането на повечето анкетирани управители, че “ хубавото, качествено вино се прави от хубаво, качествено грозде “. Не един и двама анкетирани управители твърдяха, че “ доскоро от лозарството търсехме високи добиви, но сега разработваме програми, с които целим да повишим качеството на плода, а от тук и качеството на виното “.Очевидно, анкетираните управители оценяват значението на високото качество като предимство в конкурентната борба. Друг е въпросът, обаче : Дали това качество отговаря на международните изисквания и сертификати ? Красноречив отговор на този въпрос ни дава Наръчникът на Българския клуб 9000 (в своето шесто издание от края на 2000г.), включващ 259 български фирми, но нито един производител на вино, сертифициран в съответствие с Международния стандарт ISO 9000. Този негативен факт, навярно се дължи на неефективния до сега държавен контрол върху производствените стандарти в отрасъла, липсата на сертификати за качество на суровината, невъзможността на повечето фирми да закупуват нова техника и технологично оборудване поради трудности по вземане на финансови кредити. Необходимостта от производството на продукт с качество, съответствуващ на международните изисквания, би спомогнало за увеличаване на продажбите на вино на чуждестранните пазари. Според данни от проведеното интервю, преобладаващата част от фирмите, насочват своята политика към производство на вино предназначено, както за външния, така и за вътрешния пазар. Малко са онези фирми, които произвеждат продукти само за външния ( типичен пример е Стара изба Ямбол ) или само за вътрешния пазар. Логично е, когато говорим за производство на вино, предназначено за вътрешния пазар, да се изследва както спецификата на вътрешното търсене, обусловено от ниската покупателна способност на голяма част от българското население, така и потребителските предпочитания на консуматорите на вино. В България е възприета различна потребителска нагласа към виното, за разлика чуждестранната, възприемаща го като интелектуален продукт, като храна от гледна точка на микро-хранителните вещества, съдържащи се в него. В този смисъл, качеството на продукта се разглежда като “ специфична оценка на потребителите, получена в процеса на осъзнато и / или неосъзнато обработване на информация за свойствата на продукта под влияние на определени личностни и ситуационни фактори “ (Лозарство и Винарство. 2000, бр.5 :24-25). Резултатите от проведеното маркетингово изследване на тема : "Как се възприема качеството на вино Шардоне-Домейн Бойар-Шумен" ( Лозарство и Винарство.2000.бр.5:24-25), свидетелствуват, че потребителите считат като гаранция за високо качество на виното следните индикатори : Таблица 3. Водещи показатели при избор на качествено вино от страна на потребителя
Източник:
Marketing Research on perceived quality of wine “
Безпорно,
в условията на засилена конкуренция и постоянно нарастващи потребителски
изисквания, фирмите трябва да насочат своето внимание към търсенето на
пътища и средства за производство на продукт с високо качество, осигуряващ
им възможности да бъде конкурентоспособни.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Следователно,
всяка позиция отговаря на разликата, специфичността, която диференцира
изследваната фирма по показател качество от останалите икономически субекти.
![]() От графиката се вижда, че е налице припокриване в местата по координати, на част от изследваните фирми по този показател. Това от своя страна води до необходимостта от търсене на други начини от страна на припокриващите се по места фирми, чрез които те да успеят да се диференцират от конкурентите. Графиката на конкурентното пространство потвърждава резултатите от съдържателния анализ на ранговете, че изследваните фирми предлагат на пазара продукт с еднакво качество с това на конкурентите. Графиката потвърждава и резултата от ранговия анализ, според който, е налице тенденция към култ на високо качество. В рамките на това конкурентно пространство, преобладаващата част от фирмите са разположени между 1 и 3 ранг на скалата, което е и поредното доказателство за високо качество на собствения продукт, предлаган от фирмите на пазара. Разбира се, в една конкурентна борба небива да се забравя, че най- прекия път към продукта минава през неговата цена. Производството на продукт с достъпна цена за потребителя, твърде често е равностойно на производството на продукт с високо качество. Една продаваема стока на достъпна цена също би могла да се превърне в подход за фирмата, осигуряващ й превъзходство в конкуренцията. С оглед внасяне на яснота в анализа е необходимо да уточним, че под достъпна цена ние разбираме цена на продукта, която не ощетява фирмата и клиента. За фирмата достъпната цена се получава в резултат от взаимодействието между ефективността и конкуренцията, а за клиента, тя се образува от платежоспособното търсене, което от своя страна разширява или свива пазара. Долната граница на достъпната цена се определя от точката на рентабилност на фирмата. Като цел за всяка фирма, използваща стратегията на достъпната цена е постигане на превъзходство чрез отнемане на пазарен дял от останалите конкуренти. Такава е и една от водещите цели, преследвани от анкетираните управители на винзаводи и винарски изби, а именно "увеличаване на пазарния дял, вследствие на една добре разработена стратегия включваща организиране на фирмената дейност". В подкрепа на горепосочените твърдения, нека разгледаме резултатите от ранговия корелационен анализ по отношение на показател цена. Налице е обратна пропорционална зависимост между преценка за собствен ранг на цената и ранг на цената на конкурента ( t = -0.32 ). Тоест, свидетели сме на остра ценова конкуренция. Всяка фирма следи цените на прекия си конкурент и ги корегира по начин, осигуряващ й възможност да оцелява в конкуренцията. На таблица- 5 е представена обратнaта зависимост между ранг на собствена цена и ранг на цената на конкурента. Таблица 5. Ранг на собствена цена и ранг на конкурентна цена
Ако направим един съдържателен анализ на ранговете от таблицата, то в 60 % от случаите фирмите определят, че превъзхождат конкурентите си с цена по-ниска от тяхната. Това са фирми, които налагат на пазара продукт с достъпна цена, отговаряща на ниската платежоспособност на преобладаващите консуматори. Наблюдава се и отрицателна зависимост между ранг на собствена цена и ранг на цената на продукта сред преките конкуренти ( t = -0.36 ). На таблица 6 е представена статистически значимата отрицателна взаимовръзка между ранг на собствена цена и ранг на цената на продукта сред цените на конкурентите. Таблица 6. Ранг на собствена цена и място сред конкурентите
От таблицата въз основа на съдържателния анализ на ранговете можем да посочим, че в 50 % от случаите, фирмите превъзхождат конкурентите с по- ниски цени, в 20 % от случаите фирмите имат по-високи цени от тези на конкурентите и в 30% от случаите изследваните фирми са с равни цени. Отново сме свидетели на една остра конкуренция по отношение на показател цена. Отрицателна взаимовръзка съществува и между преценка за ранг на конкурентна цена и преценка за собствен ранг на цената ( t = - 0.14 ). Налице е
обаче, положителна статистическа зависимост между ранг на пазарен дял на
фирмата и ранг на цената на фирмата сред конкурентите ( t
= 0.96 ). Тази зависимост логически произтича от същността на конкуренцията.
Или казано по друг начин предлагането на продукт на достъпна цена предполага
увеличаване на продажбите за фирмата, увеличаване на нейния пазарен дял
и в крайна сметка подобряване на конкурентоспособността й сред конкурентите.
![]() Изяснявайки ролята на цената и качеството като параметри, оптималното съчетание между които би спомогнало на всяка фирма да демонстрира превъзходство, то не бива да пренебрегваме и ролята на следващият показател. Същността му е продиктувана от същността на конкуренцията, започваща със съперничество на пазара. Тази мирна борба съществуваща между фирмите пулсира с амплитудата на потребителското търсене. Именно то, оформя една неофициална ранглиста на пазарния успех, в която всяка фирма трябва да отстоява, завоюва или загубва постигнатото място. Резултатите от ранговия анализ посочват, че са налице положителни взаимовръзки между ранг на собствено потребителско търсене и ранг на мястото на фирмата сред преките конкуренти според степента на потребителско търсене ( t = 0.41 ). Положителна е и взаимовръзката между ранг на собствено потребителско търсене и ранг на потребителското търсене на стоките на конкурентите ( t = 0.31 ). Положителния знак на тези зависимости е свидетелство, че между изследваните признаци е налице взаимно стимулиране. Наличието на едното предполага и наличие на другото. Измерването на конкурентоспособността на всяка изследвана фирма по показател степен на потребителско търсене може да бъде графично представено в рамките на конкурентото пространство. Тук фирмите са разположени по координати (ранг на собствено потребителско търсене и ранг на потребителско търсене на конкурента). Отново от графиката се вижда, че е налице остра конкуренция между изследваните фирми по този показател. Преобладаващата част от фирмите са разположени между 3 и 7 ранг, което означава, че в отрасъла се очертава тенденция към средна степен на търсене на продукта от страна на консуматора. Изследователски интерес би представявала положителната взаимовръзка между ранг на престиж на търговската марка и личен престиж на управителя ( t= 0.44 ). В конкуренцията, управителите на изследваните фирми си съперничат за превъзходство един над друг. Усетът за личен престиж е мощен духовен стимул, обсебващ поведението на всеки управител. Положителната взаимовръзка между изследваните два признака е доказателство, че един добър професионалист би предприел в работата си действия, с които фирмата би спечелила в конкурентната борба. В крайна сметка, обективното състояние за съществуването на престижа на търговската марка произтича от личния престижен интерес на управителя към фирмен успех.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Hubert. M., Jr., Blalock.,1972, Social Statistics, Mc Graw Hill Book Company. |
|
|
|
|